Д-р Светославова: Колкото повече информация имаме като лекари и родители, толкова по-малко ще са децата със зрителни нарушения*
Д-р Гергана Светославова завършва медицина през 2014 година в Медицински Университет - София, а през 2016 година специализира в детско очно поделение към Университетска Болница - Royal Eye and Ear Hospital, гр. Манчестър, Англия. Провежда тясна специализация по детска офталмология и страбология в Ротердам, Нидерландия, по стратегия на Международния съвет по детска офталмология и страбология. Професионалните ѝ ползи са в региона на детската офталмология и ретинопатия на недоносеното. Тя практикува в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Д-р Светославова, тази година се включвате за следващ път в конференцията „ Родени прекомерно рано ” с лекция за проблемите със зрението, които могат да обиден недоносените деца. Защо тази тематика е толкоз значима освен за Вас като офталмолог, само че и за сътрудниците Ви, които работят в неонатологичните отделения?
Важно е всички ангажирани страни да вземат участие, тъй като колкото повече информация имаме като лекари и родители, толкоз по-малко ще са децата със зрителни нарушавания. Зрението е сетивото, на което най-вече разчитаме за своето развиване и живот. То е недоразвито даже при децата, родени на термин, а когато приказваме за недоносени деца, тежестта и вероятността за затруднения е още по-голяма. Затова тази тематика е от особена значимост.
Каква е повода недоносените деца да са изложени на по-висок риск от проблеми със зрението и кои от тях са най-застрашени?
Както споделих, повода е, че при прибързано раждане ретината и нейните съдове към момента не са развити до дъно. Когато това става в условия, разнообразни от естествените, има риск да се развият патологични съдове и тогава приказваме за ретинопатия на недоносеното. Най-застрашени са бебета, родени под 32 гестационна седмица или с тегло под 1500 грама. Колкото по-рано са родени и с по-ниско тегло, толкоз по-висок риск има. Придружаващи рискови фактори са тежка кислородозависимост и бронхопулмонална дисплазия, анемия, кръвоизливи, инфекции и други утежняващи положението фактори.
Кои са най-често срещаните проблеми при бебетата, родени по-рано?
Освен ретинопатия на недоносеното (РОП), прибързано родените деца са с по-висок риск от поява на рефрактивни аномалии, кривогледство, вродена катаракта или аномалии на лещата и ириса, както и от кортикално зрително увреждане при децата, които са имали интракраниални кръвоизливи. Децата, които са били с някаква степен на РОП, са с по-голяма възможност да развият проблеми от гореспоменатите.
Има ли спомагателни рискови фактори след раждането, които могат да повлияят за развиването или увреждането на зрението?
Всичко, което се появи като затруднение в общото положение на недоносеното, до момента в който е в интензивното неонатологично поделение, крие риск да нарушим процеса на васкуларизация на ретината и да се развие РОП. Вътречерепните кръвоизливи, тежките хидроцефалии, както споделих, може да доведат до засягане на мозъчната кора и центъра на зрението, а оттова да обиден и зрението. Или да се нанесе проваляне върху нервните пътища, които управляват ситуацията на очите, и това да докара до кривогледство.
Как се наблюдават очите на недоносените бебета при престоя в неонатологичното поделение?
Всяка година включвам тази тематика в лекцията си на конференцията „ Родени прекомерно рано ”, тъй като е значимо да се съблюдава като протокол. Освен това родителите би трябвало да са осведомени, че когато детето към този момент е изписано от отделението, е тяхна отговорност да го водят на следващи прегледи. Най-общо казано, първият обзор би трябвало да е 4-5 седмици след раждането. Обикновено се пада 31-32 г.с. Но съгласно последните рекомендации на Американската педиатрична асоциация при децата, родени под 25 гестационна седмица, той би трябвало да се случи в 30-та седмица, макар че към момента видимостта не е добра. От първия очен обзор се дефинира по кое време да са идващите прегледи. Те биват разказани в епикризата при изписване и родителите имат указания по кое време да доведат бебето за идващ обзор.
Защо е значимо следенето на зрението на недоносените деца и какво би трябвало да знаят родителите за евентуалните проблеми, които могат да обиден детето им? За какво би трябвало да наблюдават, на какво да обръщат особено внимание?
Ако приказваме за РОП, следенето е основен фактор към триумфа. Много постоянно при сложена диагноза РОП детето към момента не е на стадий за лекуване, постанова се да ги проследим и след изписването, с цел да забележим каква е резолюцията на положението – и в случай че се утежни, да реагираме в точния момент. Ако пък сме приложили лекуване, родителите би трябвало да знаят, че това не е краят на РОП. Тежката степен на РОП съвсем постоянно води до последици, даже и след лекуване. Също по този начин, след нападателна форма на РОП, която е нормализирана все още на изписване, е допустимо да се появи след месеци рецидив, който да докара до слепота, в случай че не бъде осъществен в точния момент обзор и приложено още веднъж лекуване. Много огромна част от тези фактори са обратими, в случай че бъдат установени в точния момент. Но пропускането им води до трайно увреждане. А загуба или по-ниско зрение в ранните интервали на развиване на детето могат да доведат и до други забавяния и дефицити в цялостното му развиване.
Според Вашите професионални наблюдения, работи ли добре наличната в България профилактика за зрението на недоносените деца? Има ли някакви компликации при използването ѝ на всички места, има ли задоволително експерти?
В столицата и в огромните градове в България има добра организация и лечебните заведения с трето равнище на неонатологично поделение разполагат с офталмолог, който да съветва децата. Ако се наложи лекуване, центровете за лекуване са по-малко, само че има работеща мрежа сред неонатологичните звена за превоз на децата, там където ще се извърши лекуването на РОП. Проблеми има в по-малките обитаеми места. Там се наслагват няколко фактора – следенето на бременността е с по-ниско покритие, малцинствените майки са по-концентрирани в тези региони, тяхното обучение е по-ниско и постоянно се стига до слагане на диагноза прекомерно късно. Оттам стартират и усложненията с превоз и организация. В по-малките обитаеми места няма личен състав нито в АГ бранша, нито в неонатологичния бранш, нито в останалите специалности, които са ангажирани в комплицирания развой да спасиш и отгледаш недоносено дете, включително и очни експерти. Не на последно място към момента няма национална тактика за финансиране на новите способи на лекуване на РОП, а точно приложението на AVGF лекарства интравитреално. Все още няма одобрен протокол чисто административно НЗОК да изплаща тези лекарства, и наличните благоприятни условия са прекомерно мудни за случаите, когато би трябвало да се приложи незабавно. Като цяло, както всички педиатрични положения, изискващи сложна грижа, и това е недофинансирано. Това основава проблеми и на личния състав, и на родителите.
Слепотата, частична или цялостна, за жалост може да засегне по-често бебетата, родени прекомерно рано. Какви са статистиките за България? Подобряват ли се грижите за недоносените бебета у нас в това отношение?
Официална статистика за България няма. Но в нашата болница отделението по неонатология води такава за децата, които са родени там. За групата деца, родени 28-32 гестационна седмица, бебетата, които са стигнали до лекуване, са 0%. Тези сред 24 и 27 г.с. са с 10% периодичност, толкоз колкото е и в развитите западни страни. А от децата, родени и проследени в болничното заведение и от двете групи за последните пет години нямаме нито едно дете, което да е стигнало до слепота. Това демонстрира какъв брой значима е взаимната интердисциплинарна работа по протокол за попречване на РОП и следствията. За страдание, статистиката в дребните обитаеми места, въпреки и неофициална, е доста по-лоша. За последната година като консултанти сме установили три случая на тежка степен на РОП с евентуална следваща слепота на деца, родени в дребни обитаеми места и други, които ще са с отчасти понижено зрение поради увреждания. Неонатологичните грижи са доста усъвършенствани и са на международно равнище, и не престават да се усъвършенстват, само че както споделих, това е главно в огромните градове и лечебни заведения. В дребните лечебни заведения кадровият проблем, неналичието на съоръжение, неинформираността на родителите – всичко това води до напълно друга статистика.
Какви нови благоприятни условия за лекуване са налични с напредъка на медицината? Достъпни ли са те и у нас?
Две неща са въведени през последните 10 години като стандарт в лекуването на РОП. В диагностичен проект това е цифровото фотодокументиране с камери. Това е налично в няколко центъра в България, в това число и при нас. В лековит проект това е приложението на AVGF медикамент при особени форми на РОП, при които класическата лазерна обработка не дава толкоз положителни резултати. И това е налично в България, въпреки и в малко центрове. Нашият е един от тях. За страдание, както споделих, има какво още да се работи в тенденция финансиране от НЗОК.
Като експерт, който работи с най-мъничките и заболели бебенца, с какво смятате, че способства конференцията “Родени прекомерно рано ” за сътрудниците Ви и за Вас, както и във връзка с грижите и следенето на недоносените деца?
Грижите за недоносени деца са доста сложни и разнообразни от всичко останало. Те са многопрофилни, изискват знания от разнообразни специалности. За мен конференцията „ Родени прекомерно рано ” е потребна точно в това отношение – да имам настоящ взор над останалите специалности, с цел да мога да включа моите знания в техните протоколи и да действаме дружно в точния момент. Като родител знам в каква въртележка попадаш, когато за първи път хванеш бебето в ръцете си. И в случай че приказваме за недоносено дете, това не е въртележка, а напряко торнадо. Познанията, които би трябвало да имаш, постоянно се появяват със забавяне и след това съжаляваш, че не си го научил по-рано.
От тази позиция конференцията „ Родени прекомерно рано ” оказва помощ извънредно доста на родителите да се ориентират в това какво следва и по какъв начин да постъпят. За което можем единствено да сме признателни на Фондация „ Нашите недоносени деца ” за това, че ви има и се надявам да продължим да работим дружно за нашите дребни герои и тяхното бъдеще.
*Интервюто е част от осведомителната акция на Фондация " Нашите недоносени деца " преди конференцията " Родени прекомерно рано - медицински и обществени аспекти на развиването на недоносените деца ", която ще се организира в София на 16 и 17 ноември т.г.
Д-р Светославова, тази година се включвате за следващ път в конференцията „ Родени прекомерно рано ” с лекция за проблемите със зрението, които могат да обиден недоносените деца. Защо тази тематика е толкоз значима освен за Вас като офталмолог, само че и за сътрудниците Ви, които работят в неонатологичните отделения?
Важно е всички ангажирани страни да вземат участие, тъй като колкото повече информация имаме като лекари и родители, толкоз по-малко ще са децата със зрителни нарушавания. Зрението е сетивото, на което най-вече разчитаме за своето развиване и живот. То е недоразвито даже при децата, родени на термин, а когато приказваме за недоносени деца, тежестта и вероятността за затруднения е още по-голяма. Затова тази тематика е от особена значимост.
Каква е повода недоносените деца да са изложени на по-висок риск от проблеми със зрението и кои от тях са най-застрашени?
Както споделих, повода е, че при прибързано раждане ретината и нейните съдове към момента не са развити до дъно. Когато това става в условия, разнообразни от естествените, има риск да се развият патологични съдове и тогава приказваме за ретинопатия на недоносеното. Най-застрашени са бебета, родени под 32 гестационна седмица или с тегло под 1500 грама. Колкото по-рано са родени и с по-ниско тегло, толкоз по-висок риск има. Придружаващи рискови фактори са тежка кислородозависимост и бронхопулмонална дисплазия, анемия, кръвоизливи, инфекции и други утежняващи положението фактори.
Кои са най-често срещаните проблеми при бебетата, родени по-рано?
Освен ретинопатия на недоносеното (РОП), прибързано родените деца са с по-висок риск от поява на рефрактивни аномалии, кривогледство, вродена катаракта или аномалии на лещата и ириса, както и от кортикално зрително увреждане при децата, които са имали интракраниални кръвоизливи. Децата, които са били с някаква степен на РОП, са с по-голяма възможност да развият проблеми от гореспоменатите.
Има ли спомагателни рискови фактори след раждането, които могат да повлияят за развиването или увреждането на зрението?
Всичко, което се появи като затруднение в общото положение на недоносеното, до момента в който е в интензивното неонатологично поделение, крие риск да нарушим процеса на васкуларизация на ретината и да се развие РОП. Вътречерепните кръвоизливи, тежките хидроцефалии, както споделих, може да доведат до засягане на мозъчната кора и центъра на зрението, а оттова да обиден и зрението. Или да се нанесе проваляне върху нервните пътища, които управляват ситуацията на очите, и това да докара до кривогледство.
Как се наблюдават очите на недоносените бебета при престоя в неонатологичното поделение?
Всяка година включвам тази тематика в лекцията си на конференцията „ Родени прекомерно рано ”, тъй като е значимо да се съблюдава като протокол. Освен това родителите би трябвало да са осведомени, че когато детето към този момент е изписано от отделението, е тяхна отговорност да го водят на следващи прегледи. Най-общо казано, първият обзор би трябвало да е 4-5 седмици след раждането. Обикновено се пада 31-32 г.с. Но съгласно последните рекомендации на Американската педиатрична асоциация при децата, родени под 25 гестационна седмица, той би трябвало да се случи в 30-та седмица, макар че към момента видимостта не е добра. От първия очен обзор се дефинира по кое време да са идващите прегледи. Те биват разказани в епикризата при изписване и родителите имат указания по кое време да доведат бебето за идващ обзор.
Защо е значимо следенето на зрението на недоносените деца и какво би трябвало да знаят родителите за евентуалните проблеми, които могат да обиден детето им? За какво би трябвало да наблюдават, на какво да обръщат особено внимание?
Ако приказваме за РОП, следенето е основен фактор към триумфа. Много постоянно при сложена диагноза РОП детето към момента не е на стадий за лекуване, постанова се да ги проследим и след изписването, с цел да забележим каква е резолюцията на положението – и в случай че се утежни, да реагираме в точния момент. Ако пък сме приложили лекуване, родителите би трябвало да знаят, че това не е краят на РОП. Тежката степен на РОП съвсем постоянно води до последици, даже и след лекуване. Също по този начин, след нападателна форма на РОП, която е нормализирана все още на изписване, е допустимо да се появи след месеци рецидив, който да докара до слепота, в случай че не бъде осъществен в точния момент обзор и приложено още веднъж лекуване. Много огромна част от тези фактори са обратими, в случай че бъдат установени в точния момент. Но пропускането им води до трайно увреждане. А загуба или по-ниско зрение в ранните интервали на развиване на детето могат да доведат и до други забавяния и дефицити в цялостното му развиване.
Според Вашите професионални наблюдения, работи ли добре наличната в България профилактика за зрението на недоносените деца? Има ли някакви компликации при използването ѝ на всички места, има ли задоволително експерти?
В столицата и в огромните градове в България има добра организация и лечебните заведения с трето равнище на неонатологично поделение разполагат с офталмолог, който да съветва децата. Ако се наложи лекуване, центровете за лекуване са по-малко, само че има работеща мрежа сред неонатологичните звена за превоз на децата, там където ще се извърши лекуването на РОП. Проблеми има в по-малките обитаеми места. Там се наслагват няколко фактора – следенето на бременността е с по-ниско покритие, малцинствените майки са по-концентрирани в тези региони, тяхното обучение е по-ниско и постоянно се стига до слагане на диагноза прекомерно късно. Оттам стартират и усложненията с превоз и организация. В по-малките обитаеми места няма личен състав нито в АГ бранша, нито в неонатологичния бранш, нито в останалите специалности, които са ангажирани в комплицирания развой да спасиш и отгледаш недоносено дете, включително и очни експерти. Не на последно място към момента няма национална тактика за финансиране на новите способи на лекуване на РОП, а точно приложението на AVGF лекарства интравитреално. Все още няма одобрен протокол чисто административно НЗОК да изплаща тези лекарства, и наличните благоприятни условия са прекомерно мудни за случаите, когато би трябвало да се приложи незабавно. Като цяло, както всички педиатрични положения, изискващи сложна грижа, и това е недофинансирано. Това основава проблеми и на личния състав, и на родителите.
Слепотата, частична или цялостна, за жалост може да засегне по-често бебетата, родени прекомерно рано. Какви са статистиките за България? Подобряват ли се грижите за недоносените бебета у нас в това отношение?
Официална статистика за България няма. Но в нашата болница отделението по неонатология води такава за децата, които са родени там. За групата деца, родени 28-32 гестационна седмица, бебетата, които са стигнали до лекуване, са 0%. Тези сред 24 и 27 г.с. са с 10% периодичност, толкоз колкото е и в развитите западни страни. А от децата, родени и проследени в болничното заведение и от двете групи за последните пет години нямаме нито едно дете, което да е стигнало до слепота. Това демонстрира какъв брой значима е взаимната интердисциплинарна работа по протокол за попречване на РОП и следствията. За страдание, статистиката в дребните обитаеми места, въпреки и неофициална, е доста по-лоша. За последната година като консултанти сме установили три случая на тежка степен на РОП с евентуална следваща слепота на деца, родени в дребни обитаеми места и други, които ще са с отчасти понижено зрение поради увреждания. Неонатологичните грижи са доста усъвършенствани и са на международно равнище, и не престават да се усъвършенстват, само че както споделих, това е главно в огромните градове и лечебни заведения. В дребните лечебни заведения кадровият проблем, неналичието на съоръжение, неинформираността на родителите – всичко това води до напълно друга статистика.
Какви нови благоприятни условия за лекуване са налични с напредъка на медицината? Достъпни ли са те и у нас?
Две неща са въведени през последните 10 години като стандарт в лекуването на РОП. В диагностичен проект това е цифровото фотодокументиране с камери. Това е налично в няколко центъра в България, в това число и при нас. В лековит проект това е приложението на AVGF медикамент при особени форми на РОП, при които класическата лазерна обработка не дава толкоз положителни резултати. И това е налично в България, въпреки и в малко центрове. Нашият е един от тях. За страдание, както споделих, има какво още да се работи в тенденция финансиране от НЗОК.
Като експерт, който работи с най-мъничките и заболели бебенца, с какво смятате, че способства конференцията “Родени прекомерно рано ” за сътрудниците Ви и за Вас, както и във връзка с грижите и следенето на недоносените деца?
Грижите за недоносени деца са доста сложни и разнообразни от всичко останало. Те са многопрофилни, изискват знания от разнообразни специалности. За мен конференцията „ Родени прекомерно рано ” е потребна точно в това отношение – да имам настоящ взор над останалите специалности, с цел да мога да включа моите знания в техните протоколи и да действаме дружно в точния момент. Като родител знам в каква въртележка попадаш, когато за първи път хванеш бебето в ръцете си. И в случай че приказваме за недоносено дете, това не е въртележка, а напряко торнадо. Познанията, които би трябвало да имаш, постоянно се появяват със забавяне и след това съжаляваш, че не си го научил по-рано.
От тази позиция конференцията „ Родени прекомерно рано ” оказва помощ извънредно доста на родителите да се ориентират в това какво следва и по какъв начин да постъпят. За което можем единствено да сме признателни на Фондация „ Нашите недоносени деца ” за това, че ви има и се надявам да продължим да работим дружно за нашите дребни герои и тяхното бъдеще.
*Интервюто е част от осведомителната акция на Фондация " Нашите недоносени деца " преди конференцията " Родени прекомерно рано - медицински и обществени аспекти на развиването на недоносените деца ", която ще се организира в София на 16 и 17 ноември т.г.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ